ВЕРЖИНИЯ ДИМИТРОВА, управител на „Дикон Груп”: Фирмите да търсят пазари в чужбина Еврофондовете стимулират диалога институции - частен сектор

- Г-жо Димитрова, докъде стигна проектът Натура 2000, какво предстои?

- „Натура 2000” е един от най-важните и големи проекти в областта на биоразнообразието. Както знаете, мрежата обхваща 33% от територията на страната.  Целта е по предварително определени методики да се извършат теренни проучвания за картиране и определяне на състоянието на 87 природни местообитания и 119 вида. В реализацията на проекта са включени повече от 300 учени от БАН и от останалата академична общност,  привличаме студенти и млади специалисти. Приоритетни за проучване са зоните с голям инвеститорски интерес. Инфраструктурните дейности в зоните „Натура” са под специален контрол. Сега ни предстои натоварен сезон. Близо 100 екипа ще излязат на терен. Те ще анализират присъствието и разпространението на животински и растителни видове и природни местообитания, определени от европейските директиви.

- Трудна ли ще е годината за българския бизнес?

- Моите очаквания са за още една година на трудности, но и на възможности. Бизнесът ще продължи да понася ефекта от общата икономическа криза в света и в Европа. Но има какво да се направи. Строителният бранш например може да бъде стимулиран чувствително от големите инфраструктурни проекти, които се управляват от администрациите на национално и местно ниво. Това би съживило заетостта в някои от секторите. Тук бих искала да засегна темата за еврофондовете, тъй като наистина са важни за развитие на икономическата среда. В момент на сериозна криза те могат да повишат конкурентоспособността на фирмите, да им помогнат да излязат с по-високо качество на продукцията си, а и да ги подкрепят в търсенето на нови пазари. Европроектите стимулират иновациите, производството с нови машини, технологии, което естествено води до по-ниска себестойност на продуктите. На пазара ще оцелеят тези, които са  активни и упорити, готови на много и сериозни промени. Всяка българска фирма, която продължава да гледа нещата локално, е много по-застрашена от тези, които успяват да намират международна изява. Една от основните ми препоръки към компаниите е да излязат зад граница, да поставят за главна своя цел да разширят пазарите си и реализацията си, да обновяват продукцията си. В България има компании, които намират клиенти на капризния европейски пазар и едновременно с това проучват възможности по на изток, а и на други континенти.  

- Какви са перспективите пред пазара на труда в тези условия?

- Ние живеем в ера на ежедневно усещащо се развитие – това е трудно да се пречупи през призмата на всяка човешка индивидуалност и тя да върви със същите крачки. Ето защо проблемът с разминаването между компетенциите, образованието на хората, техните стремежи и реалните потребности на бизнеса продължава да съществува. Сегашната ситуация може да е добър  стимул, особено за младите. Те трябва да си дадат сметка, че оттук нататък, за да градят кариера, няма как да разчитат само на образованието, което са получили. Изборът на професия вече е свързан с поглед поне 10 години напред. „Модата” да се учи маркетинг и финанси отминава. Все по-търсени стават инженери, лекари, технически специалности. Гаранция за успешна професионална реализация е да имаш задълбочени познания и компетенции поне в 2-3 области. Фирмите все повече ще наемат кадри с добавена стойност. Затова бих казала на студентите да използват всеки ден, за да учат нещо ново – езици, допълнителни знания, да трупат опит в реална бизнес среда. И нещо много важно – да повярват, че всичко е възможно, ако си много, много трудолюбив.

- Какви служители търсите във Вашата фирма, например?

- В много фирми, както и в моята, добре дошли са хора, които, освен че имат добро образование, не търсят рутинност в работата. Когато работиш непрекъснато върху нови проекти, членовете на екипа трябва да имат капацитета и нагласата да поемат различни роли в организацията и  различни задачи за изпълнение. Справянето в кратки срокове и разбирането за отговорност и качество на работа са ключово важни. Същото се отнася и за администрацията. Хората и там са изправени пред сериозни предизвикателства, тъй като трябва да реализират стратегически за страната проекти и политики. А ефективното изпълнение на проекти, финансирани от ЕС, изисква много по-отворен диалог между администрацията и частния сектор  в качеството му на изпълнител или  бенефициент – нещо ново за нас. Виждам, че и двете страни полагат усилия това да се случи. Институциите трябва да имат по-голямо доверие в партньорството с бизнеса. Така че, дори да звучи банално, въпросът за повишаване на капацитета на хората в администрацията е винаги актуален. Това са структурите, които имат  голям принос за стабилизиране на икономиката, което в момента е и приоритет на правителството. От своя страна, участвайки в този диалог, частният сектор се научава да работи по правила, да не е толкова хаотичен, което пък му помага при чуждестранните партньорства и успешната изява извън България.

- Кога и у нас ще има средна класа?

- Интересен въпрос – защото кризата, в която се намира светът в момента. е най-вече криза на средната класа. Тази прослойка се свързва с определено ниво на материално благополучие. То се достига по няколко начина. Единият е по наследство – значителна част от средната класа е именно такава, но се регистрира тенденция за намаление на нейния дял в западните общества. Тук изобщо я няма. Вторият начин е чрез хора, които са достигнали високи, скъпоплатени постове или са развили успешен собствен бизнес. В България платените високи позиции са ограничен брой. Тези, със собствен бизнес, имайки предвид краткия срок на демократично развитие, трудно бих определила като средна класа. Да, имат собственост, но тя е нестабилна, защото една собственост изисква натрупване, опит и доза мъдрост, за да я съхраниш. 22 години не са достатъчни за структуриране на средна класа у нас. Интересно ще бъде да наблюдаваме какво ще се случи през следващите 10 години…

- Трудна ли е вашата работа на консултант?

- Работата ми носи огромно удоволствие, но нито за момент не забравям колко е отговорна. Ролята на един ръководител е да решава проблеми. В този процес консултантът може да му бъде опора и да му предостави готово, концентрирано знание, за да взема по-бързи и точни решения. Мениджърите очакват нашата намеса веднага да има резултат - намалени разходи, повече печалби. Всъщност истинското предизвикателство е предлаганите решения не само да носят ефект в кратък срок, а и да защитят стабилността на фирмата във времето. Затова днес особено ценно е консултантът да бъде прозорлив и да е визионер. Трябва да подчертая, че това не се отнася само до частния сектор. Държавата също ползва консултанти – при подготвяне на стратегически документи, формиране на политики, значими проекти. Ето например, в момента тече процесът на планиране за периода 2014-2020 г. – т.е. сега се обсъждат новите приоритети във всички области на развитие на страната ни, които ще определят и бъдещото еврофинансиране за България. Качеството на консултантските услуги в този случай е особено важно.

- Научиха ли се общините да управляват добре европроекти?

- Общините са „героите на нашето време”, ако мога така да се изразя. С моя екип в момента изпълняваме и поръчка на правителството за обучение на местните и регионални власти по управление на проекти и имаме широк поглед какво се случва при тях. Видяхме например малка община, която работи по 28 различни проекта. Впоследствие обаче администрацията не можа да се справи и част от тях бяха замразени. Други пък бяха заложили единствено на инфраструктурни проекти. Опитваме се да помогнем на експертите да повишат знанията си за това как да управляват проекти. Това ще им е от полза и в друго - общините да имат реалистична преценка с какво могат да се справят и с какво - не, кандидатствайки по различни програми. Тези проекти, които в момента са приоритетни за общините, са и ключови за по-равномерното развитие на българската икономика в териториален аспект.  Проблем по места остава липсата на достатъчно квалифицирани кадри, както и текучеството. Но в местната власт вече има разбиране колко е важна  приемствеността по отношение на европроектите, защото това е сложна материя, която изисква натрупване и административна памет.