Вержиния Димитрова: Адекватна кадрова политика ще ускори усвояването на европарите

Вержиния Димитрова е един от водещите български консултанти в областта на бизнес развитието и собственик на ДИКОН ГРУП. Постоянно развиваща се, от създаването си през 1995 г., компанията има повече от 250 проучвания и проекти, реализирани в България и страните от Балканския регион, финансирани от EC, българското правителство и редица международни донорски организации. Нейни клиенти са частни компании, държавни  и неправителствени организации.

Вержиния Димитрова е завършила УНСС, има специализации в Института по управление на фирмите към Сорбоната, Българо- Френския център за обучение на управленски кадри и Висшата международна школа по Маркетинг и Мениджмънт.

-Темата за по-добрата усвояемост на отпуснатите средства по оперативните програми на ЕС става все по-актуална. Какво трябва да се направи, за да стигнат европарите до българите?

- Компетентно управление на целия този процес- това е най-важното. Положителните оценки за съответствие на оперативните програми показват, че на хартия знаем как се прави това. Практиката обаче говори друго - стигне ли се до изготвяне на конкретни правила и процедури  и тяхното прилагане, проблемите се увеличават и спират изпълнението. Отговорността за ниския процент на усвояване на европарите е отговорност на държавната администрация – тя все още е не достатъчно компетентна по отоншение на тези процеси. Това се наблюдава най-вече в най-лошо представилата се оперативна програма -„Конкурентоспособност”. Необходими са радикални, незабавни  мерки чрез адекватни управленчески и кадрови решения, които да променят ситуацията. Има няколко съвсем прости стъпки, които следва да се прилагат от служителите, отговорни за процеса на управление на средствата от ЕС:

     Не е достатъчно само да прочетат текстовете на основните правила и

     процедури, но и да ги осмислят като философия и подход. Трябва непрекъснато да се анализират постигнатите резултати и да бъде изграден критерий за това какво е „добър резултат”. Да се определи и носи персонална отговорност за всяка допусната грешка, най-вече за бездействие или забавяне. Да не се търсят решения на парче, а възникналите проблеми да се разглеждат в тяхната същност и първопричина, като се отчетат факторите, довели до тях. Необходимо е също така да се създаде система, която да осигурява достатъчно и навременна информация за това доколко добре се справяме по даден проект. Бих могла да продължа да изброявам. Но за всеки, който разбира термина „професионален мениджмънт”, това са азбучни истини и без прилагането на такъв подход, не може да функционира ефективно никоя система или организация, независимо дали е частна или публична. Колкото по-скоро това се разбере от администрациите, отговорни за управлението на средствата от ЕС, толкова повече се увеличава шансът парите, заделени от европейските данъкоплатци, в това число и от българите, да бъдат наистина използвани за доброто и развитието на страната ни. Не се ли справим, Европа със сигурност ще намери по- целесъобразен начин за тяхната употреба.

- Къде се намира днес българският бизнес?

Днес българският бизнес е пред голямото си изпитание и шанс. Пазарът ще приеме и подкрепи всяка компания, която има ресурса и познанието да се промени, така че да отговори на променените очаквания на клиентите. Този, който успее и оцелее , е имал правилната стратегия и ще заеме силна и стабилна позиция в пазара в следващите години.  Предимство имат онези компании, които никога не са гледали като възможност за изява  тесните пазарни сегменти, а са имали амбицията и смелостта да развиват фирмата си като част от европейския и световен пазар. Днес, повече от всякога българския бизнес се нуждае от финансова подкрепа за своите инвестиции. Това е основен мотив за почти 30% от фирмите да кандидатстват с проекти по различни програми, което се потвърждава от направеното през м. януари 2010 г. от Дикон проучване сред 1000 български малки и средни предприятия.

- Как бихте коментирала съществуващата оценка, че българският бизнес не е достатъчно подготвен и няма проекти?

Когато някой казва, че българският бизнес не е подготвен и няма добри идеи и проекти е все едно да кажем, че българинът като клиент не е готов да си купи и използва най- новия продукт на Microsoft или мобилен апарат на Apple. Истината е, че  бизнесът мисли  по различен начин – той е готов да вложи усилия и ресурс в нещо, което го подкрепя – прави го по-силен и по-можещ, позволява му да запази работните места, да подобри продуктите и продажбите. Когато му се предлагат възможности да кандидатства по проекти – той иска да усети подкрепа и разбиране. Но факт е, че към момента това само му създава проблеми, коства му много усилия, без да е сигурен в положителния краен резултат.Като че ли е по-лесно бизнесът да реализира идеите си самостоятелно, отколкото в партньорство с държавната администрация.  Бизнесът знае как се изкарват парите, а администрацията да ги изразходва – оттам идва и разликата в начина на мислене и подхода. Прекалената бюрокрация, лошата комуникация, бавните темпове на работа, допускането на много грешки от администрацията през последните години, доведоха да този спад на доверие между бизнеса и администрацията, управляваща процеса на усвояване на европарите. И администрацията, за съжаление се, опитва да се скрие и оправдае лошите си резултати, прехвърляйки вината в бенефициентите и световната криза.  Ако не постигнем поне задоволителен процент на усвояване на средствата, отговорността ще бъде на администрацията, не на бенефициентите.  

- Какво е адекватното бизнес поведение при моментните реалности?

Формулата на успеха е – през 2010 да работим три пъти повече и по-качествено от 2008, за да постигнем поне близки резултати, но пък вероятно много по-стабилни. От работата ни с десетки фирми виждам изключителна мобилизация на целия човешки и управленски ресурс. Иска ми се същото поведение да можем да видим и в държавната администрация. За съжаление, възнагражденията на служителите там не са обвързани с постигане на конкретни количествени и качествени резултати - например процент на усвоени средства, брой жалби и сигнали от бенефициенти по отделните програми, разходвано време за обработване на документация.

- Какви са предимствата и недостатъците на бизнес средата в България сравнена с тази в Европа?

Бизнес средата в Европа е много по-стабилна и много по-лесно преодолява негативите от кризата, но от друга страна там се забелязва известна мудност в реакциите и поведението на компаниите. Това може да се разглежда като добра възможност за българските фирми, които искат да се наложат в европейските пазари. Структурирането на участниците в голяма част от секторите в България не е стабилизирано – все още всичко е възможно – една нова фирма изведнъж да застане начело, а друга заемала тази позиция до сега, да мине на трета, четвърта позиция. Но най-важното е да спрем да разглеждаме България като нещо отделно, тя наистина е част от Европа. В пазарно отношение липсата на мащабно мислене обрича на неуспех.

- Какво е състоянието на малките и средните предприятия в страната и готови ли са наистина да усвоят ефективно парите по еврофондовете?

Малките и средните фирми в България са най-засегнати от кризата през последната година. Не всички ще оцелеят. Те разполагат с малък ресурс да отговорят на необходимостта да се променят – да подобрят процесите си, да предложат обновени или съвсем нови продукти, да повишат производителността си. Те не могат да очакват подкрепа от банките, за да се развиват в тази несигурност на пазарите. Ето защо за тях еврофондовете се явяват единствен възможен източник за външно финансиране. Но…за ефективното усвояване има два фактора – добри идеи – добре представени и защитени, къси срокове – от подаването на проектните предложения, през оценката, сключване на договора за изпълнение, осъществяване на инвестицията, отчитането и изплащането на субсидията. Нашето проучване показа, че фирмите имат нужда от инвестиции веднага. Това не е техен каприз, а притискане от пазара и икономическата среда. Това е най-важното, което трябва да постигне държавната администрация – да отговори на сроковете, на темпото. Ако това не се случи, провалът ще бъде за България, но виновният ще бъде държавната администрация, не бизнесът.

- Какво трябва да знаят фирмите, когато кандидатстват за пари по еврофондовете?

Че ги чакат много предизвикателства. Бих направила аналогия с общоизвестното послание към кандидат студентите- най-лесно е да влезнеш във висше учебно заведение, трудното е успешно да завършиш. Големите трудности започват след спечелването на проекта. Огромна бюрокрация, неясни правила и процедури, удължени до абсурд срокове за възстановяване на вече извършени онт фирмите плащания и т.н. В много публикации в медиите през последната година сравняват управлението на проекти с авантюра с неясен край.  Това трябва да се промени. Ясното послание, което бизнесът очаква да получи от администрацията, е: Ние ще ви подкрепяме в този процес, ако сте коректни, стриктни и добросъвестни. За съжаление, все още терминът „бенефициент” е синоним на човек, който едва ли не ей така получава някакви европейски пари. Липсва компетентност да се предотвратяват злоупотребите в техния зародиш, а страхът и неувереността у служителите в администрациите да не сбъркат, води до блокиране на работата на цели отдели и дирекции.

За да завърша обаче по-оптимистично отговора си на този въпрос, бих искала да кажа, че твърдо вярвам, че в крайна сметка, тези които вземат важните решения, ще успеят да намерят правилния път и парите ще стигнат до българския бизнес.

- Как стои въпроса с разплащанията по проекти?

Разплащанията по проектите са част и резултат от мениджмънта на изпълнението им от страна на държавната администрация. Това е нещо ново за тях, и нека не се заблуждаваме  -още не овладяно като процес. Ако по предсъединителните програми  България и бенефициентите получаваха авансово 80% от европейските пари, то сега това се извършва едва след като бъде доказано, че разходите се извършени реално. Страхът, че Брюксел няма да признае вече извършени от страна на държавата плащания, води до налагане на изключително рестриктивни правила и процедури, от които се диви и самата Европейска комисия. За да се извърши междинно плащане по общия ред, се извършват многобройни проверки, заверки, събират се подписи по цялата йерархична верига на управление на дадена програма. Както можете да предположите, процесът продължава с месеци. Често бенефициентът получава противоречащи си инструкции и становища от различните институции, участващи в процеса. Подписаните договори не се спазват от страна на администрацията. Ако се извърши оценка колко пари за отработени човекодни се платени от страна на държавата, за да се обработи един отчет или искане за плащане, вероятно в много от случаите стойността ще надвишава тази на одобрените за възстановяване средства. Решението е- компетентност и висока производителност в работата.

- Какво трябва да направим, за да влезем в срок по програмите, чието време изтича?

Безспорно, не е все едно дали усвояването на средствата по оперативните програми ще стане за 4 или за 7 години. Сега сме в ситуация да работим много по упорито, усърдно и интензивно, за да наваксаме. Има сигнали, че първите стъпки в тази насока в държавната администрация вече са факт. В последните 6-7 месеца сме свидетели, че има желание от страна на правителството за подобряване процеса. Необходима е обаче промяна в стила и начина на работа, в ценностите и мисленето на държавния служител. Ако не усвоим тези пари, ги губим. Ако и сега нямаме успех при усвояването на европарите, това ще бъде провалът на държавната администрация, а не на бенефициентите. Конкретна промяна например е най-после да започне да се поема отговорност на всички нива от администрацията. Това означава директорите и началниците на отдели да имат междинни, ежедневни цели и във всеки един етап от работата си да се  стремят да ги постигнат, а не да си търсят оправдания. Трябва да се достигне начинът и темпото на работа, които в момента се наблюдават в частния сектор. Ако в сегашната ситуация частният бизнес не работи три пъти повече, той не може да очаква положителни резултати. Ако държавната администрация не може да се пригоди към темпото на бизнеса, ще се получи разнобой и след година ще видим, че усвояването и изпълнението са абсолютно незадоволителни.

- По кои програми можем да очакваме по-добро усвояване на средства?

По тези, чиито управляващи органи успеят да се организират най-добре. За сега има добри индикации от Оперативна програма „Регионално развитие” и „Човешки ресурси”. Най-слаб е напредъкът по ОП „Конкурентоспособност”. България се нуждае от целия договорен ресурс по отделните програми. Това е национална кауза, за която трябва да се работи упорито и безкомпромисно.

- Как бихте отговорили на мненията, че в страната има недостиг на висококвалифицирани кадри?

Висококвалифицираните  кадри са продукт на две неща – добро образование  и натрупан професионален опит. Българските фирми вече трябва да са разбрали и видели (напр. в своите чуждестранни партньори и конкуренти), че квалификацията на персонала е грижа и политика най-вече на самата фирма. Образованието дава базата, върху която трябва да се гради. Не считам, че има изразен проблем в тази посока, по скоро са частни случаи. Проблемът за много от малките български фирми е не дали могат да намерят нужния специалист, а дали могат да си позволят да го назначат и как ще го задържат.  По-интересен е въпросът за недостига на висококвалифицирани кадри в държавната администрация. Мисля, че проблемът най-вече засяга служителите на ръководни позиции. Те са тези, които трябва да развиват екипите си, да ги насърчават и санкционират за допуснати пропуски и грешки. Това отново ни връща към отговора на първия Ви въпрос- най-важно е доброто управление.